Джулай Джаз Смолян:
Jam Session на тема РАЛФ ПИТЪРСЪН
автор: Златна Костова
Провървя ми с Ралф Питърсън, късмет извадих! Почти всичките въпро
си, които си бях подготвила за него, получиха отговор още преди да бъдат зададени. Не знам дори как стана. Вероятно благодарение на отдавна добилото категоричност твърдение, че „светът е малък” – оказа се, че само в Смолян Ралф Питърсън откри петима свои ученици – трима българи и двама италианци! Всички те с радост се впуснаха да помагат с щрихи към неговия портрет.
ЗА УЧЕНИЦИТЕ
Трябваше да се досетя, че след като е преподавател в Бъркли колидж, Принстънския университет, Джулиърд скуул и Консерваторията „Принс Клаус" в Грьонинген, Холандия, Ралф ще открие свои възпитаници и тук – при толкова талантливи българи, учили в тези престижни учебни заведения. Още докато го чаках на летището, до мен се приближи Митко Льолев, известният наш джаз-саксофонист, който щеше да свири заедно с Ралф Питърсън и Антони и Георги Дончеви на сцената в Смолян. „Папа Ралф ли посрещаш?” – попита ме Митко и без да чака да го подканям заразказва как бил ученик на Ралф в Грьонинген, Холандия, как с всичките си ученици Ралф се държал хем като приятел, хем като любящ баща (откъдето и прозвището „Папа”), колко заразителен бил и как нямал надминаване (това, последното, като отговор на въпроса ми, дали на предстоящия концерт „ученикът няма да надмине учителя”). Можех само да си представям наистина какъв ученик е бил Ралф, когато в живота му влиза Арт Блейки (когото той уважава и обича не само като велик барабанист, но и като „човек, който моделира/създава хората”). През двата дни, в които учениците на Ралф бяха около него, след толкова много изговорено, изсмяно и изсвирено заедно, нямаше нужда да го питам какво дава и какво получава от учениците си и дали му се ще хората да гледат на тях като на негови последователи. Както каза той – и в началото, и в края на концерта – „Българските ми ученици – Митко (Льолев), Никола (Горялов), Атанас (Попов), Стефан и Борис („Последните двама са все още в Холандия – „Идете в най-добрите джаз-клубове, те свирят там, чуйте ги!”) – бяха толкова талантливи, толкова работливи и дисциплинирани, че чак ми се искаше да потисна останалите, и най-вече холандците, които мързелуваха, и да им дам урок!”) Макар да е потомствен барабанист (дядо му и четиримата му чичовци са били барабанисти), в гимназията Ралф учил тромпет и след като го скъсали на приемния изпит за барабани в Консерваторията, продължил с тромпета. „Покрай тромпета се научих да чета нотите,” – казва на шега той, но след като хваща тромпета, става ясно, защо и с този инструмент се реди на едно твърде високо място сред тромпетистите. Какво ли е усещането
ПРЪСТЪТ НА РАЛФ ПИТЪРСЪН
да те посочи от сцената и да те изкара да заемеш мястото му зад барабаните! Това го знаят и Никола Горялов, и Наско Попов, защото именно това им се случи на сцената в Смолян. Доволното изражение върху лицето на Папа Ралф и хвалебствените думи, които каза за момчетата, ме накараха да го попитам не се ли разкъсва между ПРЕПОДАВАНЕТО и СВИРЕНЕТО. „Не, отговори ми той, - без въобще да се колебае - и двете са изкуство.” Убедих се, когато влязох на
РЕПЕТИЦИЯТА
Братя Дончеви не го бяха виждали лично, но вече го познаваха чрез предварително изпратените партитури на най-новите му пиеси. Музикални изненади в опознаването им нямаше. Имаше само дълги отсечки на смях, докато Ралф търчеше по сцената, заставаше пред всеки инструмент, тананикаше, нанасяше поправки по нотите („Е, какво очаквате от барабанист, който пише музика за пиано!”), и разказваше смешни случки („Ха! Ха! От три месеца, след 18-годишно прекъсване, травма на крака и метална пластинка в петата, най-сетне имам черен колан по Тае-куон-до!” - и следва замах, скок и завъртане – всички сме смаяни от гъвкавостта и подвижността на този майстор с твърде наднормено тегло!) и анекдоти. Наистина беше изкуство – всичко, което правеше – и музиката, и режисьорските напътствия и „изиграването”!
В Смолян почти през цялото време бяхме заедно. Аз ту включвах диктофона си, ту забравях, заслушана в историите, които разказваше – за себе си, за учениците си, за жена си (от три месеца е младоженец и нямаше търпение да се върне при булката).
„ЖИВОТЪТ МИ
от 3-4 месеца насам е едно голямо приключение” – казва Ралф, когато го питам приключение ли е идването му на Смолян Джулай Джаз. Единият от синовете на жена му беше станал току-що татко на близнаци – „Виж как изведнъж се оказах младоженец, баща на две големи момчета (плюс 20-годишната ми дъщеря), свекър и дядо на близнаци едновременно! Как да не мисля, че животът е приключение?
ПРИКЛЮЧЕНИЕ
е и музиката. За 47 години живот съм разбрал, че човек се подготвя за нещата и онзи, който не успее да планира, планира неуспеха си. НО! Винаги има едно НО! Човек не може да си позволи да се зароби емоционално с крайния резултат от плановете си. В живота посоката на плановете ни често се променя. И тъй като това е твоят план, ти си мислиш, че той директно те води към резултата, който ти си си пожелал. И тогава започва приключението – то се случва, когато нещо, което сме си намислили, тръгне в друга посока. Същото се случва и при
ИМПРОВИЗАЦИЯТА
в музиката, и особено в джаза – и когато композирам, и когато изпълнявам сола. Изобщо, аз съм „за” приключенията! „Приключение” е много хубава дума!”
Докато слушам забележките и обажданията му по време на репетицията, си мисля какво себеотдаване изисква тази музика, каква огромна култура, знание и опит! И страшно се радвам, когато Ралф бързо „се ориентира” в неравноделните тактове на пиесите, композирани от Тони Дончев и Митко Льолев, харесва ги, хвали ги и изпитва истинско удоволствие да импровизира в тях.
Още преди „големия гиг” усещам, че това май няма да е единственото му идване тук. Казвам му, че преди години един друг световно-известен барабанист, Питър Ърскин, беше написал пиеса, която се казваше „България”. Дали пък и той няма да роди своята
БЪЛГАРИЯ?
„Да, може би и това ще стане. Защото аз вече съм достатъчно впечатлен от България. И особено от Смолян! А всичко, което композирам, се основава на преживяванията ми. Обикновено пиша музика, когато съм преживял нещо, затова и пиесите ми много се харесват. Аз не съм много продуктивен – предпочитам да имам малко, но хубави композиции, които да се харесват и да се слушат, отколкото много, но никой да не иска да ги слуша. Когато дойда следващия път, със сигурност ще имам композиция, посветена на България. Дори смятам да предложа нещо на организаторите на този чудесен фестивал – Пепа Пенева и Оги Попов, но този проект засега ще запазя в тайна.”
На раздяла питам Ралф какво, все пак, му е направило най-силно впечатление тук.
„ГОРАТА,
дълбочината й. Има някаква мъдрост...
Златна Костова
ФЕСТИВАЛИ – ДЖАЗ – СМОЛЯН – ОТКРИВАНЕ
Смолян, 10 юли/ БТА/ Златна Костова/ - С обилен дъжд започна снощи петото издание на набиращия скорост във фестивалното пространство на България смолянски фестивал на изкуствата Смолян Джулай Джаз. След поредица слънчеви дни, в които се правеха последни приготовления за началото на културното събитие, което ще продължи до 26 юли, след репетиции и последни проверки на техниката за озвучаване на Амфитеатъра на града, съвсем като „плисване на вода” за добро начало, снощи тук се изля пороен дъжд. Това не смути, нито обърка „родителите” на фестивала Пепа Пенева и Оги Попов, които бързо преминаха към „резервен вариант В” и вкараха и публика, и изпълнители в залата на Родопския драматичен театър.
Фестивалът отдавна не е само за джаз! Културните територии, които той завладява, стават все по-обширни и по-богати, защото включват все по-разнообразни дейности за все по-голям кръг от хора. Така например, преди публиката да се срещне с полския септет Уорсоу Вилидж Банд, детският Арт-лагер вече бе отворил врати: Работилницата на „малките големи хора” бе приютила децата от града и техните гости от страната, които до вчера бяха разгледали Планетариума в града, бяха участвали в уъркшоп по тъкане и наплъстяване, бяха провели своето Театрално ателие с актьори-професионалисти, бяха рисували и подредили своя изложба и имаха Зелен ден с екскурзия до границата и засаждане на дръвче в „горичката” на фестивала.
В „Стаята на фестивала” (във фоайето на хотел „Смолян” ) дизайнерът Константин Ачков пък бе подредил изложба на мебели от велпапе.
За малко да забравя и самото придвижване на гостите до Смолян, което само по себе си е изключително атрактивно и изискано по няколко причини: най-напред, защото не се осъществява с някакви раздрънкани автобуси или „луксозни” коли на старо, а с нови-новенички „Опели”! Освен това, новите возила се управляват от група интелигентни „шофьори”, които всъщност са лекари, юристи, артисти, музиканти – всички приятели на Смолян Джулай Джаз, всички обединени от обичта си към най-свободната музика! Накратко казано, удоволствието от джаз-музиката и съпътстващите я културни прояви, започва още по пътя нагоре – по гъсто-обраслите с иглолистни дървета склонове на Родопите, където и очите, и душата си почиват; с интересните разкази на „шофьорите”, които и в амплоато си на гидове са също толкова професионални.
Вечерта на сцената на театъра излезе една самобитна група от Полша, която шеговито е нарекла себе си „музикантите от село Варшава”. Седмината млади изпълнители от вече „възрастната” формация са се събрали преди 12 години, за да изпълняват традиционен полски фолклор. От тогава насам стилът на групата се е променял и разнообразявал, и днес звученето им е изключително модерно, цветно и обогатено чрез експерименти със скречове, реге-елементи, джаз-импровизации, без да изпускат вътъка на етно-музиката, запазвайки нестандартно-звучащите плътни двугласи на женските гласове, та дори и стария полски език в текстовете си (както твърдят специалистите-лингвисти) и реконструираните стари народни инструменти – вибрафон, цигулка, чело, бас, перкусии.
„Нашето символ-верую е да помним миналото и да го проектираме в бъдещето” – споделя Пьотр Глински, перкусионист и лидер на групата. – „И ние правим каквото можем”. А те очевидно могат много! Приятели са и през цялото време това им личи – от начина, по който се гледат, слушат, свирят и пеят заедно. Един пулсиращ от радост организъм. Ведро начало за един некратък празник на изкуствата, който постепенно завърта Смолян и неговите гости в празничния си водовъртеж.
Тази вечер интересът, любопитството и нетърпението на публика и гости със сигурност са още по-силни, защото на сцената се очаква да се появи барабанист от световна величина – Ралф Питърсън от САЩ. С него ще свирят трима наши великолепни музиканти – Антони и Георги Дончеви (пиано и контрабас), и Димитър Льолев (саксофон), който по време на следването си в Холандия е бил ученик на Ралф Питърсън. Съдейки по емоционалната репетиция, имам усещането, че диалогът между тях ще се случи и тази вечер и публиката ще присъства на едно запомнящо се музикално събитие!
Златна Костова
27 юли 2009 г.
Джулай Джаз Смолян 2009 завърши на върха!
Opel, известни джаз музиканти и родопските масиви – перфектната комбинация
Джулай Джаз Смолян - един от най-емоционалните фестивали в България, организиран с много ентусиазъм и любов и провеждан в едно от най-красивите крътчета на страната
Автомобилите, с които чуждестранните музиканти се придвижваха
„Шофьорите” на звездите на фестивала - групата A Fula’s call, Дебора Картър и дуета Боа Аких
Смолян/София. Фестивалът Джулай Джаз Смолян 2009 (8-26 юли) е среща на изкуството извън обсега на градската среда, стереотипите, вътрешните, външните граници, консуматорството и е насочен към хармония с природата. Освен концерти на артисти от цял свят, музициращи в смесени формации, използвайки различни форми и музикални стилове, в програмата бяха включени представяния на книги, уърк шопове, театрални представления, дизайнерски еко проекти, поезия, фотографски изложби и заключителна акустична програма на връх Перелик (2188 м надморска височина).
Последните дни на фестивала на изкуствата Джулай Джаз Смолян, неговите звезди и коли
Последните два дни от фестивала, преди заключителния концерт, бяха много вълнуващи благодарение на двата вечерни концерта, които се проведоха на амфитеатъра в Смолян. Първият на 23 юли бе на изключително чаровните и талантливи музиканти от групата A Fula’s call (а Фулас кол), които пристигнаха от София с атрактивния купе-кабриолет Astra TwinTop, динамичния Opel Antara с интелигентна система за двойно предаване и най-икономичната и екологична версия EcoFlex на Opel Zafira с фабрично вградена метанова инсталация. Появата на музикантите от A Fula’s call на сцената бе особено тържествена: един от основателите на групата, германецът и майстор на флейтата Марк Лоц заедно с перкусиониста от Иран Афра Мусависаде, роденият в Аруба индианец и великолепен баскитарист Рено Стеба и излъчващият финес китарист от Холандия - Марк Туинстра слязоха от елегантния бял Opel Antara, който услужливо ги закара до сцената. В същото време публиката с възхита наблюдаваше трансформацията на Astra TwinTop, която за секунди се превърна от спортно купе в елегантен кабриолет, за да придружи до сцената водещата фигура в бандата, сенегалеца Омар Ка. Самобитен талант, тръгнал от прашните улици на Дакар и стигнал до световните джаз сцени, Омар заля с гласа си амфитеатъра на Смолян и проникна в сърцата на всеки от публиката, карайки случайните минувачи да забравят закъде са се запътили и да се присъединят към слушателите. Накрая чаровният сенегалец, с три албума зад гърба си и множество участия в международни фестивали, накара всички да запеят на макар и неразбираемия за тях африкански език.
На следващата вечер, дали защото беше петък или защото хората знаеха какво да очакват, се беше събрала още по-многобройна публика. В 20 часа на сцената излезе българинът Асен Дойкин, който, ако не е много познат на родната публика, причината е в това, че този музикант живее в Ню Йорк и с гордост можем да отбележим, че прави доста успешна кариера там. В Смолян Асен Дойкин беше в компанията на неговия по-малък брат контрабасиста Мартин Дойкин, саксофониста Димитър Льолев (когото публиката аплодира на 10 юли заедно с Ралф Питърсън, Антони Дончев и Георги Дончев) и още едно голямо име от американската джаз сцена – Колин Странахан, ударни. След продължилия повече от час и половина концерт на Асен Дойкин квартет публиката остана в очакване на голямата звезда – певицата Дебора Картър, от САЩ. Нейната поява на сцената беше предвождана от приближаването в нощта на два много характерни автомобилни фара, напомнящи гримирани с бяла светлина с формата на крила краища на присвити и с остър поглед очи. Тези два фара принадлежаха на избрания за Автомобил на годината 2009 за Европа Opel Insignia, който се грижеше за удобството и сигурността на Дебора Картър и нейния басист Марк Зандвелд през целия им престой в България. Слизайки от комфортната Insignia, чаровната и винаги сияеща в усмивка Дебора в компанията на своя басист Марк, великолепния български пианист Димитър Бодуров и Атанас Попов, ударни, застана на сцената, за да накара с кадифения си глас всички да се пренесат в топлия свят на джаза. След повече от три часа висококласна джаз музика голяма част от публиката остана по местата си в очакване на джем сешъна, в който се включиха звездите от предната нощ A Fula’s call, виртуозният китарист от Турция Мелих Гюзел и високо оценявания от всички музиканти с таланта си и на тонрежисьор български китарист Димитър Русев. В по-късните часове в джема се включи и „шофьорката” на Дебора Картър Ина Георгиева със своята флейта (подробности за Ина вижте по-долу).
Стартиралият на 9 юли фестивал на изкуствата в Смолян - Джулай Джаз 2009, приключи с магически концерт в местността Карлък под връх Перелик, през нощта на 25-ти до ранните часове на 26 юли. Под открито небе, без електрическо осветление, само на свещи и запалени огньове, в една напълно чиста среда, на 2188 м. надморска височина, от 20:00 ч. до 04:00 ч. сутринта се състоя истински маратон от музика.
Отново с Opel Insignia, но този път с атлетичната и със спортно излъчване комби версия на модела, в Смолян пристигнаха и звездите на заключителния концерт на връх Перелик – музикантите от дуета Boi Akih (Боа Аких) Моника Акихари (от индонезийските острови Молукан) и холандския китарист Нийлс Броуер. Преди участието си в нощната музикална надпревара темпераментната Моника седна зад волана на динамичния и елегантен купе-кабриолет Opel Astra TwinTop и направи обиколка на Смолян. С отворен покрив по изпъстрените със завои родопски пътища Astra TwinTop отведе музикантите от Boi Akih до върха, където Моника направи едночасово изпълнение на родния си език харуку – леки, отворени гласни и мелодични срички, хармониращи с нейния дълбок и топъл глас.
„Шофьорите” на звездите
Какво би накарало един офталмолог, една класическа пианистка и настоящ главен редактор на бизнес списание да станат шофьори на чуждестранни джаз музиканти? Единственият отговор е любовта и съпричастността. Съпричастност към екипа на Opel, който осигурява комфортните автомобили и безусловното си участие. Съпричастност към организаторите на един фестивал на изкуствата, в който всичко издава ентусиазъм, стремеж към духовните ценности и тяхното популяризиране. Любов към тази музика, за която няма материални ограничения и която обединява хора от целия свят с различна култура, религия и произход. Кои са тези „шофьори”?
Ина Георгиева-Божилова – шофьор на Дебора Картър и Марк Зандвелд с Opel Insignia. Родена в Плевен, зодия Скорпион, в момента Главен редактор на списание „Твоят бизнес”. Завършила е музикалното училище в Плевен и през 1992 г. завършва Музикалната академия в София със специалности композиция (при проф. Алекс. Танев), музикална естетика и флейта (при доц Димитър Георгиев). Специализирала е флейта в Италия при проф. Анна-Мария Морини. От 1991 г. свири в дует с италианската пианистка Марианджела Марконе, с която имат множество концерти в цяла Италия и Германия. Критиката се изказва изключително ласкаво за техния дует. През годините е носител на много национални награди за флейта и композиция. През 2000 г. Ина Георгиева печели единствената награда за композиция с пиесата си “Птицата” за соло флейта на международния конкурс “Музиката и земята” в София. През 2004 г. между повече от 50 участници от Европа е удостоена със специалната премия за “Най-добър млад музикант” на музикалната Академия в Монелия, Италия. Свирила е в Нов Симфоничен оркестър. Въпреки музикалното образование първият й работен ден през 1992 г. е като радиожурналист в първото частно радио в Плевен. След това е част от екипа, който създава първото ефирно радио в града - “Плевен +”(днешното радио Фреш) и част от екипа, който създава местната кабелна телевизия. В Плевен тя създава дамски ансамбъл “Евридика”, с който имат много концерти. През 2001 г. записва своя компакт диск с брилянтни миниатюри за флейта и пиано “Цветовете на музиката” с маестро Ростислав Йовчев (пиано).
От 1997 г. Ина Георгиева живее и работи в София. Съдбата се стича така, че попада в света на новите автомобили и пет години е редактор в сп. Автожурнал. Заедно с д-р Светослав Дойчинов е един от хората популяризирали оф-роуд спорта у нас. Страстта към автомобилите остава и до днес и тя е член на журито, което определя наградата “Автомобил на годината” в България. Част от редакторската й работа са тестовете на нови автомобили. Междувременно е поканена за пресаташе на Държавната агенция за малък и среден бизнес (от януари 2003 г. до октомври 2004 г.). Там навлиза в трудния път на бизнеса и достига до идеята за създаване на бизнес списание за предприемчивите българи „Твоят бизнес”. От тогава е и негов главен редактор и мениджър.
По повод фестивала и нейната роля в него, Ина Георгиева-Божилова сподели: „Няма да забравя тези прекрасни дни, в които бях шофьор на звезди от фестивала. С тези коли бяхме като царе. Дебора и Марк няколко пъти отбелязаха колко са очаровани от това, че са се возили в толкова луксозна и удобна кола. Марк подремна по пътя и до Смолян и обратно до София, от което Дебора беше смаяна, защото по нейните думи той за първи път в живота си се отпуска и заспива в автомобил. С удоволствие ще помогна и догодина.”
Мария Мирчева – шофьор на A Fula’s Call с Opel Antara. Родена в София, зодия Риби. Завършва СМУ “Любомир Пипков” в класа на проф. М. Куртева и ДМА “Панчо Владигеров” в класа на проф. А. Диков. Магистърската си степен по пиано получава в University of South Florida, САЩ в класа на проф. Св. Иванов, където работи и като корепетитор в класовете по цигулка, виола, виолончело и тромпет на преподавателите К. Стюард, К. Аагарт, Ск. Клюкждейл и Дж. Кобел. Мария Мирчева е дипломант в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност Музикална педагогика и е в класа по пиано на доц. Ростислав Йовчев. Мария печели първа награда по пиано на Международният конкурс “U.F.A.M.” в Париж, Франция (1994), награда за акомпаниатор в USF, САЩ (2005), награда за камерна музика “Jaques Abram” в Тампа, САЩ (2005), първа награда за клавирно дуо в категория “Четири ръце” на Международния конкурс “Conzerteum” в Атина, Гърция (2005), трета награда и специалната награда за най-добро изпълнение на песен от съвременен австрийски композитор на Първия международен песенен конкурс Дуо пеене - пиано в София /2009/. Взима участие в майсторски класове при проф. Дм. Башкиров, Ал. Йенер, А. Коен, А. Грийн, Р. Пенес и др. Мария Мирчева работи като музикален репортер и водещ в БНТ (1997-1999) и преподава пиано в Евро училище “РОВЕЛ” (2002-2004). Тя е акомпаниатор в класа по актьорско майсторство на проф. П. Герджиков в НМА “проф. П. Владигеров” в периода 2007-2008 г. От 2002 г. е акомпаниатор във вокалния клас на Росица Троева в Атина, Гърция. Понастоящем преподавател и корепетитор в НМУ “Л. Пипков” и НМА “проф. П. Владигеров” Мария Мирчева има богат репертоар от камерни и солови пиеси. Изнася целогодишно концерти и участва в редица международни фестивали в страната и чужбина като соло изпълнител и в камерни състави.
Клавирно дуо Мария Мирчева и Милена Цолова получава награди съответно за камерна музика “Jaques Abram” в Тампа, САЩ (2005) и първа награда в категория “Четири ръце” на Международния конкурс “Conzerteum” в Атина, Гърция (2005). Камерен състав Мария Мирчева и Лияна Котева (цигулка) издава компактдиск Брамс – Три сонати за пиано и цигулка (2006) от звукозаписна компания MUSIC GALAXY. Камерен състав Мария Мирчева и Росен Идеалов (кларинет) концертират активно от 2007 г. В момента подготвят компактдиск, изцяло от пиеси за кларинет и пиано от български композитори.
„Тези дни ще оставят незабравим отпечатък в сърцето ми, както и много ценни приятелства.” Сподели Мария Мирчева. „Фестивалът беше организиран чудесно и с много мисъл за спокойствието и комфорта на участниците – време както за подготовката, така и за почивката им. Музикантите от групата, която возих, споделиха, че рядко при участия във фестивали имат възможност дори да се огледат къде се намират. Доколкото сега те не само успяха да се отпуснат, но и да се насладят на „рая” (цитирам ги), в който попаднаха сред планините в Смолян. Това се случи и с голямата помощ на Opel Antara, защото автомобилът ми беше страшно удобен, управляваше се леко, беше много стабилен на пътя и с голямо вътрешно пространство и комфорт за постоянните ми трима пътници. Те също се чувстваха много удобно в антарата, а флейтистът Марк каза, че една от първите му коли е била Opel Astra и още си спомня с много обич за нея. Дори обмисля следващата му кола да е пак Opel.” добави Мария Мирчева.
Д-р Светослав Дойчинов – шофьор на дует Боа Аких с Opel Insignia Sports Tourer и Opel Astra TwinTop. Роден в София, зодия Дева. Светослав Дойчинов е дипломиран лекар в МУ, София от 1996 година, а от 2003 година придобива специалност по очни болести като впоследствие става докторант в катедра по офталмология в МУ София. В същото време от 1994 година той е лекар и планински спасител в софийски отряд. В момента д-р Дойчинов работи като лекар специалист в специализиран офталмологичен център “Зрение” в София. Неговото влечение към спорта, включително екстремните спортове, като фънборд, екстремни ски, ендуро, маунтинбайк, го карат постоянно да е в движение и да търси нови предизвикателства. Той е ски и сърф учител, офроуд инструктор и организатор на първите състезания по off-road в България. Д-р Дойчинов е организирал над 36 състезания в периода 2000 – 2009 година, а до 2007 година е организатор на Националния шампионат по off-road в България. Успоредно с работата си на офталмолог, той е креативен мениджър и управител на фирма “Аутдор активити ООД”, с което неговият истински талант да организира мероприятия, свързани с тестове на високопроходими автомобили, намира ценно приложение. Клиентите на „Аутдор активити ООД” винаги са оставали изключително доволни от измислените и организираните от д-р Дойчинов мероприятия за сплотяване на колектива (тийм билдинги), за които Докторът много добре умее да преценява какви елементи да включи, с каква степен на екстремност и развлекателност, но винаги при най-високо ниво на безопасност.
Д-р Светослав Дойчинов сподели: „Въобще не се замислих, когато приех ролята си на шофьор на Боа Аких, след като от представителството на Дженерал Моторс ми предложиха да ги карам с Opel Insignia и особено с версията Sports Tourer с 2-литров бензинов турбодвигател с 220 к.с. и задвижване на четирите колела! С тази кола мога да обиколя цяла България и да не сляза от нея с дни. Много ми хареса и шофирането на Astra TwinTop, особено с отворен покрив – така можеш да усетиш уханието на гората в пълна степен. Моника Акихари също направи едно кръгче с кабриото и беше очарована. Ако не й предстоеше след два часа концерт на връх Перелик, сигурно тя щеше да кара мен, а не аз нея.”, увери ни д-р Дойчинов.
